Откакто мога да чета не е минал и ден от живота ми без да прочета поне една страница. И в повечето дни това е страница от художествена литература. Вие ще се запитате, че кой има толкова много книги- и донякъде ще бъдете прави. Но аз открих начина- препрочитам ги по няколко пъти. Повярвайте ми, не ми пречи факта, че знам какво ще се случи по-нататък, защото за мен най-важното е атмосферата, която създава книгата, чувството за уют което изпитваш докато я четеш, дали те кара да се смееш и да страдаш с героите и.

            Моята първа любов след детските книжки е Агата Кристи. За да бъдем съвсем точни влюбих се в книгите и още докато четях и детски книжки. На море във втори клас, когато ми свършиха моите книги аз взех „Безмълвният свидетел” и така започна моето увлечение към книгите на Кралицата на криминалния роман. Чувала съм много мнения на хора, които отгатвали кой е убиецът преди Еркюл Поаро. Ще ви издам моята тайна. Аз никога не се чудя кой е виновен, аз само поглъщам книгата страница след страница и ми е достатъчна ленивата атмосфера на Англия от средата на миналия век и причудливите привички и методи на Еркюл (всъщност името му значи Херкулес) или мис Марпъл, за да се настани спокойствие и удовлетворение в душата ми.

            В момента бавно и с удоволствие чета една от биографиите на дейм Кристи (тази на Джон Кюран) с цел да удължа удоволствието от хубавата книга и така всеки ден откривам по някоя нова черта от характера на тази забележителна дама, която успешно се е реализирала в един типично мъжки жанър. Надявам се мистериите и да радват още дълги години любителите на криминалния жанър по целия свят.